800 са средищните училища в страната за учебната 2011/2012 г.

Министерският съвет взе решение  за актуализиране на Списъка на средищните училища в страната за учебната  2011-2012 г. Според документа общият брой на средищните училища в България е  800. В тях се обучават 202 905 ученици, от които 44 031 са пътуващи.

В списъка са добавени 24 нови  средищни общински училища с общо 4605 ученици. Поради липса на пътуващи  ученици, несъответствие с нормативните изисквания и извършена оптимизация на  училищната мрежа, отпадат 18 от включените през 2010 г. в списъка учебни  заведения.

Средствата  за финансиране на транспортните разходи, за целодневна организация на учебния  ден и за столово хранене са за сметка на предвидените за 2011 г. средства за  превоз на учениците до 16-годишна възраст по ПМС 334/2010 г. за изпълнение на  държавния бюджет на Република България за 2011 г. и на заложените по функция  „Образование” в централния бюджет.

За повече информация:

http://www.raabebg.com/statii/800-sa-sredishchnite-uchilishcha-v-stranata-za-uchebnata-20112012-g?utm_source=MailingList&utm_medium=email&utm_campaign=BG+-+Education+20


 

 

 

Международен форум по Програма ПРОГРЕС ще дискутира заетостта сред младите хора в селските райони

Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, заместник-министъра на труда Деяна Костадинова, представители на Европейската комисия, българското, македонското и румънското правителства, международни и национални неправителствени организации ще дискутират социалното включване на младите хора от маргинализираните групи в селските райони. Това ще стане на международна среща, на която ще бъде представен пилотният проект „Насърчаване на социалното включване на младите хора в маргинализирани групи на ромската общност в селските райони” в рамките на програма ПРОГРЕС на Европейската комисия, Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и включване”. Срещата ще започне днес 1 декември 2011 г. от 10 часа и ще приключи на 2 декември 2011 г. от 14 часа в хотел „Дедеман Принцес”, гр. София. Форумът е организиран от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” и ще бъде открит от Министъра по управление на средствата от Еропейския съюз Томислав Дончев и г-н Валтер Волф – представител на Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и включване” на Европейската комисия.

Норвежкият финансов механизъм - дискутира ромската интеграция

Работна среща по повод включването на темата за интеграция на ромите в Норвежкия финансов механизъм (2009 – 2014) се проведе на 25 ноеври в Министерски съвет, София. В срещата участваха Жолт Тосцеги (ръководител за България и Румъния на Норвежкия финансов механизъм), Анелия Грозданова (Директор на дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС” в администрацията на Министерски съвет), Светла Семерджиева (ръководител на програма „Финансов механизъм на ЕИП” в Посолството на Кралство Норвегия), Георги Кръстев (Заместник-прдседател на НССЕИВ), представители на Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието. Център Амалипе бе представен от Деян Колев.

Необходим е по-целенасочен (таргетиран) подход за да се подпомогне ромската интеграция, посочи в експозето си Жолт Тосцеги. Затова в меморандума за Норвежкия финансов механизъм, подписан между българското и норвежкото правителства на 17 юни е предвидено 10 % от средствата по пет програми да бъдат използвани за проекти, насочени към ромите. Тези програми са Деца и младежи в риск (програмен оператор: МОМН), Обществено здраве (програмен оператор: Министерство на здравеопазването), Домашно насилие (програмен оператор: МВР), Фонд за НПО. Г-н Тосцеги подчерта, че средствата по тези програми трябва да бъдат използвани за подпомагане на изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите.

Деян Колев подчерта, че е необходимо ромските организации да участват активно при определянето на приоритетите в посочените области – в противен случай е реална опасността приоритетите или избраните подходи да се окажат нерелевантни. Затова ромски организации трябва да бъдат включени в работните групи по всяка от петте области, настоя Колев. Той посочи, че към Плана за действие за изпълнение на Националната ромска стратегия се предвижда приложение с програми, подпомагащи изпълнението на документа. Част от тях могат да бъдат финансирани от различни оперативни програми, друга част – от държавния бюджет, но има програми, които трудно биха попаднали в тези два източника. Затова е добре Норвежкият финансов механизъм да финансира именно тези програми, предложи Колев.

При представянето на различните програмни оператори стана ясно, че те имат различна готовност да стартират дейности. Министерство на здравеопазването тепърва започва работа при определянето на приоритети и конкурси. Министерство на правосъдието и МВР дискутират примерни приоритети, но все още не са ги определили. Министерство на образованието вече е решило да насочи усилия към Северозападен регион в сферата на ранното детско развитие. На въпроса на Деян Колев защо това не е консултирано с ромски организации, Директорът на дирекция „Европейски фондове” в МОМН г-жа Милчева посочи, че са проведени разговори с Фондация „Дром” – Видин и с Асоциацията на здравните медиатори.

В заключение бе приета идеята ромски организации да бъдат поканени в експертните групи по петте програми. Програмните оператори се ангажираха да проведат и консултации с неправителствените организации, работещи за интеграция на ромската общност при определянето на основните приоритети за въздействие. По част от приоритетите средствата ще бъдат разпределяни на конкурсен принцип, което ще позволи още по-активното участие на гражданския сектор.

 

Работна среща за публично обсъждане на Закона за детето

На 22 ноември във Варна Националната мрежа за децата организира работна среща за публично обсъждане на Закона за детето. Домакин на срещата бе фондация Карин дом. В обсъждането участваха повече от 60 души от Североизточна България Представител на ЦМЕДТ”Амалипе” бе Нели Николова - регионален координатор за Североизточна България.
На срещата бяха представени основните нови моменти на реформата в областта на децата и семейството, след което бе проведена публична дискусия.
Целта на организираната среща е, преди внасянето на законопроекта в Народно събрание, той да бъде представен пред широка аудитория за обсъждане и усъвършенстване чрез дискусиите с всички заинтересовани страни.
България не е имала ефективни политики за децата и за семейството цели 10 години. Това каза Георги Богданов – изпълнителен директор на Националната мрежа за децата по време на обсъждането. По думите му от 1991 до 2000 г. правата на децата не са били засегнати никъде, а след това е бил приет нов закон, като 10 години по-късно има развитие, а именно създаване на проект за Закон на детето. От 2010 година от Националната мрежа за децата са провели 4 срещи със специалисти, за това как точно трябва да изглежда новия закон. В края на месец юли 2011 г. е бил получен и варианта за закона, който обаче се е оказал доста „стряскащ” за неправителствения сектор. От тогава до днес по закона са били направени над 560 предложения и мнения. След като са били въведени новите промени, от 1-ви ноември е бил готов и самия закон. Очаква се до края на годината този законопроект да бъде внесен в Министерски съвет и след като бъде гласуван, да бъде включен в програмата на Народното събрание, така че до средата на 2012 г. да бъде обсъждан по комисии. По всяка вероятност Закона за децата ще влезе в сила от 2013 г. Според представителите на НПО сектора новият закон е необходим, защото в сега съществуващия се набляга преди всички на децата в риск. А основната цел е да се обхванат децата и семействата, които имат конкретни проблеми и трудности, така че да има повече превенция, за да не изпаднат децата в риск. Другото, което се набляга в закона е това да има по-силна връзка между детето и неговото семейство. Другото много важно нещо е, че системата за закрила на детето в момента се намира в един истински колапс. „Това означава, че един социален работник в страната разглежда и трябва да работи със 112 случая, което практически е невъзможно, а по норматив той трябва да се занимава с 20-30 случая. Социалните работници в страната са около 420, а само в институциите са настанени 7000 деца”, заявиха специалисти от социалната сфера. Новият закон е необходим, защото няма връзка между отделните системи, т.е. между здравето, образованието, съдебната система и т.н.
От неправителствения сектор заявиха, че имат и препоръки към новия закон. Първата е по отношение на това отделите за закрила на детето да минат под управлението на местната власт. Освен това трябва да се забрани разсиновяването. Наред с това е добре да насърчава и позитивното родителство. Да се конкретизира разликата между специаллни образователни потребности и допълнителни образователни потребности.
И още от проекта - забранява се настаняване в социални домове на деца до три години - за целта ще се разширява функцията на приемните семейства. На всеки две години ще се следи може ли детето да бъде изведено от социалините институции и да бъде осиновено. Ще има максимално разлика от 50 години между осиновител и осиновен. Забранява се да се разпространява самоличността на деца, жертви на сексуални престъпления. За работодателите ще се изготви списък на лицата, извършили някога сексуално престъпление.
За повече информация: http://www.mlsp.government.bg/bg/ministry/projectact.htm