ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СТАРТ – „ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ – РОМСКИ ФОЛКЛОР”

Училището и учителите винаги търсят свои пътища за осмисляне на образователния процес, от гледна точка на идеята за прибиране и задържане на учениците от етническите малцинствени групи, с цел отпадане на по-малък брой ученици от училище.

Обръщайки поглед  върху проблема за интеркултурността на нашето общество, е необходимо да се търсят нови  форми на работа, които ще са ефективни и резултатни по отношение на създаването на поколение толерантно, зачитащо правата на различните. Този процес ще бъде бавен и дълъг. Днес  се стремим да променим учебния процес отвътре, осмисляйки педагогическото въздействие. Универсална формула за постигане на успех в това начинание липсва. Методите могат да бъдат много и  различни, и различно ефективни. Работата на учителите обаче в мултиетническа среда е едно изпитание, тъй като трябва да се  преодоляват редица препятствия като възгледи в семейството, билингвизъм, култура на различните етногрупи.

В СОУ „Свети Паисий Хилендарски” си дават среща културите на няколко етноса – българи, роми, турци и българомохамедани (помаци). Етническото разнообразие в нашето училище стана основна предпоставка да отговорим на предложението на ЦМЕДТ „Амалипе” гр. Велико Търново през 2010 година и да се включим в програма „Намаляване на отпадането на ромските ученици от училище”, като изградихме група за СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор” в начален етап. Основната ни идея бе да направим училището привлекателен център за всяко дете. Много често в часовете по СИП вземаха участие повече ученици отколкото фигурираха в списъците.

Картина1


При неформални срещи с родителите, те изказваха голямото желанието на детето си да участва в тази форма на извънкласна дейност и проучваха възможностите за това. Поради завишения интерес, през учебната 2011-2012 година групите по СИП в начален етап бяха вече две. Така през годините се изгради и трета група – в прогимназиален етап. Броят на учениците в групите също се увеличи .

Картина2

 

Дългогодишната ни практика при работа с ученици-билингви ни научи да обръщаме най-голямо внимание на овладяването на българският език и успешното прилагане на езиковите знания, тъй като те (учениците-билингви) са основен процент от общия брой ученици в СОУ „Св. Паисий Хилендарски”. Не винаги учениците разбират значението на думи или цели изрази при работа с научен или художествен текст. Така те трудно се справят с усвояването на учебния материал. Изключително важен момент е обучителното взаимодействие в ситуация на общуване на официалния език, на който рядко се говори в семейна и извънучилищна среда. Целта на обучението чрез книжовен български език е да се развива езиков репертоар, в който всички езикови способности да намират своето място. Овладяването на втория език от учениците билингви се осъществява не само в рамките на езиковото обучение, а и изцяло в процеса на интеркултурно образование. Главното действащо лице – учителят трябва да промени своята роля. Академичността в преподаването на учебния материал трябва да отстъпи място на умело подбрани дидактически средства и подходящи задачи, даващи възможност на учениците да бъдат активни участници и творчески личности в учебния процес. Работата, която е насочена към развитие на елементите на интеркултурно общуване (включително междуетническо за учебни цели), предполага намиране и прилагане на методи и средства, адаптирани към особеностите на учениците и техните възможности. И тук важно условие е педагогическото взаимодействие да се пречупи през призмата на културата и традициите на различните етнически групи живеещи на територията на общината, да се преодолее консерватизмът в семействата, особено в ромските, да се увеличат положителните емоции на учениците в училище и се акцентира върху силните страни на децата.

Традиционната образователна практика е основана на предпоставката, че знанието е нещо, което може да бъде предадено непосредствено от учителя на учениците.  Целта на иновативното обучение е не само да се предаде информация, но също и да се преобразуват учениците от пасивни получатели на чужди знания, в активни конструктори на тяхното собствено и чуждото знание.

Дейностите в часовете по СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор” се характеризират с активно ангажиране, решения на проблеми и сътрудничество с другите. Учениците се поощряват да анализират. Води се диалог. Стремежът е да се подпомага както индивидуалността, така и колективната работа.

Картина3

Използвайки интерактивни методи и форми по СИП, осъществяваме обучение въз основа на опита на учениците и чрез включването им в изследователска дейност, структурираме го така, че да бъде лесно възприемано от тях, поощряваме нетрадиционното, дивергентно мислене при решаване на проблемите, стремим се да има баланс между лидерството на учителя и инициативата на учениците.

Положителни страни:

     -    всеки ученик участва пълноценно;

     -    ученици и учители се учат един от друг;

     -    ученици и учители се забавляват в обучението.

Освен в класната стая, дейностите в групите по СИП са изнесени и извън нея – на терен, даващ възможност за разгръщане на изследователските умения на учениците. Празниците Курбан Байрам, Коледа, Банго Васил, Гергьовден, Петльовден, затвърдяват представите за неповторимостта на националната самобитност и тяхната ценност, обединила в себе си етични норми, душевност, добродетели. Нищо не сплотява хората така, както празниците. Традициите свързани с тях, са проникнали в бита и труда на хората. Всички те датират от ранните векове, обогатени днес от съвременният живот.

Незабравим за учениците ще остане празникът Курбан Байрам, на който бяха поканени в едно ромско семейство. Тук най-възрастният член на семейството им разказа библейската притча за празника. Учениците научиха, че е задължително условие в този ден да се даде от жертвеното животно на по-бедните, за да отпразнуват всички заедно този голям за мюсюлманите празник.

Друг голям празник почитан от ромите християни и християнската общност в нашия край е Гергьовден. Родители и ученици заедно посрещнаха и отпразнуваха този ден в Курортен комплекс гр. Върбица. Кулминация на празника бе състезанието „Родители срещу деца”. Всички много ентусиазирани участваха  в  надбягването на къси разстояния и народна топка.

Празнувайки в автентична среда, учениците се докосват до богатството на една култура, вникват по-дълбоко в стремежите на ромският етнос към щастие. Така запознавайки се с фолклора му те опознават по-добре съученика до себе си, разбират го по-добре, възприемат чуждото мнение различно от собственото. И не на последно място опознават самите себе си.

В класната стая информацията се анализира. Учениците откриват общи черти в празниците на различните етнически групи, преплели се в годините. Разбират, че макар и различен, всеки етнос носи в себе си частица от другия – от култура, нрави, обичаи.

Ако празниците са част от бита на един народ, то приказките, песните, легендите и преданията са неговото богатство, отразяващо душевността, стремежите и въжделенията му.

Приказките от учебното помагало „Истории край огнището” – битови, вълшебни, религиозни, новелистични и др. учениците допълват с други  подобни, чути от баби и майки. В този приказен свят живеят много герои, в чиито образи учениците често се въплъщават. Те живеят с тези герои, страдат като тях, радват се и накрая побеждават с тях. Това се обуславя от интереса и желанието им да слушат /четат/ приказки и да ги разказват или драматизират – в класната стая, на сцената на читалището в гр. Върбица и на фестивала „Отворено сърце“, в гр. Велико Търново.Драматизацията на приказка е форма на екипна работа, която ние поощряваме. Уменията за работа в екип са комплексни, защото включват в себе си умения за общуване, умения за взимане на решение, умения за излагане на мнение и защитаване на позиция, умения за планиране и организиране на различни дейности, умение за съобразяване с чужда позиция и др. Зад тези умения стои конкретно поведение, което подпомага успешната работа в екип.

Изучавайки фолклора на ромския етнос, в контекста на сравнителния анализ с българския фолклор, с оглед откриване на общото и различното между тях, се формира позитивно отношение на учениците от ромски и неромски произход към българската и ромската култура. Осъзнават, че всеки етнос е уникален сам по себе си, че той е едно богатство за всички нас. Едновременно с това и тук откриват много общи черти с приказките на другите етноси.

В нашето училище празниците следват хронологично по календара. Така наред с приказките, разказите, песните и танците се стремим да обогатим и разнообразим работата в часовете по СИП. Знаем, че изкуството възпитава с помощта на своите средства за изразяване. Ако за литературата това са думите, за изобразителното изкуство – цветове и форми, то за музиката това са песните. В часовете по СИП учениците пеят за удоволствие, за отмора – песни посветени на празници и обичаи, съпътстващи живота на ромите, предавани от поколение на поколение, като завет, радост, откровение, тъга, чувства, стремежи, мечти, от баща на син, от майка на дъщеря. Музиката като значим компонент на естетическото възпитание, е много близка до емоционалната природа на децата. Провокирахме и стимулирахме свободни предпочитания и мнения към изучаваните песни. Мотивирахме интерес към музиката и заниманията с нея. Стимулирахме емоционалното, артистичното и творческо развитие на учениците. Стремяхме се да пробуждаме чрез музиката съпричастност към хората, топло отношение към животните, уважение към майката и жената, възрастните. Под емоционалното въздействие на музиката, учениците сами започваха да импровизират танцови движения. Така се зараждаше танц, от който можеше само да затаим дъх и да гледаме с възхищение сътвореното изпод детското въображение и усет артистично изпълнение. Това проникване на изкуството от песен в танц дава ключа за разкриване на детските заложби.

На въпроса: Какъв искаш да станеш като пораснеш? – децата отговарят: актьор, певец, танцьор, полицай, готвач. Какви ще станат децата ние не можем да кажем и целта ни съвсем не е това. Важно е да стимулираме полето на въображението им, да ги накараме да мечтаят и да превръщат мечтите в постижими цели.

Към използваните форми можем да добавим и провеждането на етноревю, на което учениците демонстрираха традиционно и типично за съответния етнос от района облекло. Тук трябва да отчетем голямата заслуга на родителите, които с усърдие и желание направиха така, че етноревюто да се случи.

Неколкократно през годините са организирани и изложби – на сурвакници, мартеници, великденски яйца. Участието на учениците от групите в подреждането на същите бе истински празник. Те сами или с помощта на майки и баби изработваха експонатите за изложбите. Всички положителни емоции водеха до съществени промени в поведението и дейността на учениците. Помагаха им по лесно да се ориентират в заобикалящия ги свят, да различават доброто от злото.

Стар училищен афоризъм гласи: „Най-сложното в работата с децата – това е работата с техните родители “. Не винаги обичайните практики и форми на общуване между родителите и училището са достатъчно ефективни. Не винаги с тях се постига желания резултат. Ето защо нашата първа задача бе да спечелим тяхното доверие и подкрепа. Осигурихме правото на участие на всеки родител като равностоен партньор в нашата работа. Родителският състав на учениците от групите по СИП  е изключително разнообразен и от гледна точка на образование и семейна среда. Взаимното доверие и уважение, помощта и търпението станаха основа за ползотворна съвместна работа.

Безспорно, СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор” със своите цели и философия е една безценна възможност за по-добър старт за образователното поприще на ромските деца. Когато всички учители са водени от тази идея, резултатите не закъсняват. С чувство на удовлетвореност и съпричастност към каузата „Намаляване на отпадането на ромските ученици от училище”, продължена от проект „Всеки ученик може да бъде отличник”, отчитаме следните резултати:

    -    няма отпаднали ученици от училище  през последните години;

    -   учениците, участници в групите по СИП имат по-богат речников запас от думи на български език;

   -    отличават се с по-добри комуникативни умения – говорят по-добре публично и в тесен кръг;

   -    имат по-добро отношение към ученето и мотивация за учене;

   -    по-често вземат правилни самостоятелни решения;

   -    имат изградени умения  за работа в екип;

   - осъзнавайки своята идентичност учениците придобиват самочувствие и по-лесно приемат идентичността на другите.

Изводи:

Часовете по СИП “Фолклор на етносите – ромски фолклор” са форма на нетрадиционно, иновативно взаимодействие между училище, ученици и родители. Строго установени методи за работа в тях няма. В зависимост от конкретната ситуация един и същ метод може да се окаже водещ или поддържащ. Прилага се не само един метод, а набор от методи. Убедихме се, че приложението на различните методи за възпитаване на култура на поведение, адаптация и социализация на учениците, зависи от една страна, от индивидуалните особености на учениците, от взаимоотношенията между тях в различните моменти от престоя им в училище, а от друга – от способностите на учителя да прилага успешно един или друг метод. Колкото по-добре познаваме нашите деца с техните особености, конкретната ситуация, резултата, който искаме да постигнем, толкова по-добре можем да преценим кога, къде и как да прилагаме иновативни методи.

 Библиография:

1.Иван.Иванов „Интерактивни методи на обучение”
2.Марияна Николова „Създаване на умения за работа в екип и развитие на творческото мислене при създаване на проекти в училище”    

Минка Атанасова, Светлана Спасева, Цветанка Мъдрова

СОУ „Св.Паисий Хилендарски” гр. Върбица обл. Шумен