Езикът, който ни разделя и събира

 

Николай Любенов, ОУ „Цанко Церковски”,

 

с. Средище, обл. Силистра

 

 

В ОУ „Ц.Церковски”, с. Средище се възпитават и обучават деца и ученици от четири етнически групи, като преобладаващата част са с ромски етнически произход.

В контекста на целите на  Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността 2014-2020г /ПГ/, Национална стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015 – 2020) /ОИ/, Национална стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020) /ПНУ/  в институционалния план за квалификация на училището бе заложен модул от дейности с родители, включващ  тренинги с различна тематична насоченост: работа в посока превенция на отпадането на ученици от училище, превенция на ранните бракове, осъзнаване на нуждата от образование .

„Езикът, който ни разделя и събира” е един от тези тренинги.

       Проблемът:Традиционният, наложил се през годините модел за работа с родители-роми, предписва активна роля на класния ръководител и пасивна на родителите. Обикновено класният  и присъстващите в някои от случаите преподаватели, информират родителите за успеха, отсъствията и поведението на учениците в класа. Обикновено тонът на педагозите е назидателен, в някои случаи – обвинителен. Доколко този модел е ефективен обаче? В повечето случаи е неработещ, защото, дори и учителят да убеди родителите, че детето им има нужда от подкрепа при самоподготовката за училище, родителят не знае как да го направи. Дори, ако е грамотен.

       Тезата: Тренингът е формата, в която родителят не само придобива  умения, как да подпомага детето си при самоподготовка, но и променя начина на общуване между родители- учители-ученици-родителска общност.

        Цели на тренинга:

  • Имплицитни: Да се изгради група от родители, които да провеждат училищната политика в ромската общност.
  • Експлицитни: Да се предложи на родителите дидактически инструментариум, с който да подпомагат, както  развитието на базовите компетенции на собствените им деца, така и за овладяване на речта на български език.

Чрез първата цел се предвижда у родителите на съзнателно и подсъзнателно равнище да се формират ценности, нагласи и аргументи, чрез които те да влияят върху останалата част от родителите. Тази цел можем да я наречем „Троянски кон”.

В селата с компактно ромско население родителите с висше или средно образование са малко. Останалите трудно могат да подпомогнат децата си в научаването на даден урок. Особено след 3-4 клас. Заради това задача на тренинга е да предложи елементарен дидактически инструментариум в игрова форма, чрез който:

-             да се формират система и навици за учене у учениците;

-            да се разшири пространството, в което в семейна среда се общува на български език.

С оглед на целите, тренингът бе разделен  на два модула:

Модул I: Езикът, който ни разделя.

Отнася се за цел №1

Стратегията включва следните елементи: дефиниране на проблема, определяне на целите, избор на ресурси и разпределянето им във времето, според технологията за прилагането им.

В този модула бе приложена следната конкретна стратегия:

  1.  Дефиниране на проблема: общуването на един и същ език е условие за преследването на общи цели.

Бяха използвани следните ресурси: притчата за Вавилонската кула; Баснята”Орел, рак и щука”.

  1. Идентификация: Поставяне на родителите в ролята на ученици в учебна ситуация, в условията на нарушено разбирателство.

Бяха използвани следните ресурси:

ü  Запис на текст на чужд език, който децата им изучават в училище, с поставена дидактическа задача;

Очаквани резултати: възрастните да осъзнаят, че неспособността за комуникация на легитимния език води до блокиране на субективното време, създава усещане за неадекватност, поражда негативни емоции у личността.

ü  Задача с употреба на множество термини;

     Очаквани резултати: възрастните да осъзнаят, че всяка културно образователна област борави с определена терминология и знанието е невъзможно, без неговият носител – езикът.

ü  Задача за извличане на информация от текст.

    Очаквани резултати: родителите да осъзнаят, че невладеенето на езика блокира възможността на децата им в такива случай да участват в урочните дейности.

  1. Анкета и дискусия

След експеримента на родителите се задават въпроси с избираем отговор /въпросите се проектират с мултимедия, учителят ги чете и дава възможност на родителите да избератотговор и да го мотивират/:

  • Как бихте се чувствали, ако трябва да сте в такава ситуации, като по-горните,  6 часа, цял ден, седмица, цяла година?

а/ като наказани от учителите;

б/ като в затвор, в който са ви пратили вашите родители;

в/ щяхте да сте доволни, че нищо не правите;

г/ щяхте да сте доволни, защото не сте вкъщи и родителите ви не ви карат да работите.

  • Ако вие бяхте на мястото на такова дете, как щяхте да реагирате:

а/ да стоите мирно цял ден, без да пречите на останалите;

б/щяхте да плачете и да страдате, че не можете, като другите;

в/щяхте да дразните другите и да им пречите да работят;

г/щяхте да седнете при други ученици, които също като вас не разбират, какво говори учителя.

  • А, ако вашите деца владеят българския език, участват  с удоволствие в урочните дейности и се стремят към високи оценки,  смятате ли, че ученици, които не могат да общуват на български език, ще пречат на вашите деца да учат?

а/ няма значение, колко слаби ученици има в класа;

      б/ще пречат на добрите да учат.

  • Ако вкъщи говорите само на турски език, гледате само турска телевизия и децата ви не искат да ходят на училище, защото не могат да общуват на български език, не разбират уроците и не им е интересно, кой смятате, че е виновен за ниския успех на вашите деца в училище?

а/ учителите;

б/вие;

в/децата.

  1. Презентация на нивата на функционална грамотност на класа и анализ на влиянието и върху успеха на учениците.
  2. Характеристика на групите на усвояващи учебната програма ученици и на група на неусвояващи. Характеристика на групите.

Ресурси, които бяха използвани: диаграми и таблици от УВП

       Очаквани резултати:

ü  Родителите да се идентифицират със светоусещането на ученици, които не владеят български език;

ü   Родителите, приели образованието като ценност, да осмислят, че резултатите на техните ученици са в ирелевантна зависимост от езиковата и функционална грамотност на всички ученици в класа и училището;

ü  Родителите на добрите ученици да работят за промяна на нагласите на останалите родители от общността, използвайки тезите от анкетата, като аргументи за ползата от говоренето на български език вкъщи.

Модул II. Езикът, който ни събира

Отнася се за цел №2

Компоненти на модула:

  1. Мозъчна атака „Как бихме помогнали на децата си?”
  2.  На родителите се предлагат няколко дидактични техники, чрез които да помогнат на децата си за:

ü  Речник:  на два отбора от по двама родители се предлагат по 10 непознати думи, от чуждия език, който се изучава в училище. Задачата е кой отбор ще научи повече думи за 4 минути. Всеки отбор има право сам да избира стратегията си: дали всеки член на отбора ще учи сам, дали ще си разделят думите, дали единият ще казва думата на чужд език, а другият на български и пр.

ü  От едната страна на отделни фишове се записва определена историческа дата, от другата – събитието, състояло се на тази дата. Единият от отбора играе ролята на родител, другият на ученик.

ü  Приложение: учителят по история може да изисква от всеки ученик създаването на набор от фишове с изучаваните исторически дати. Такива фишове, съдържащи родови и видови понятия, могат да бъдат изготвяни и по други учебни дисциплини.

ü  Даден текст се разрязва на части. Отборът от двама души трябва да подреди правилно текста.

ü  Приложение:

Учителят може да дава на ученика принтиран текст на части, а в определен срок ученикът трябва да представи залепените  части, което са направили заедно с родителя си вкъщи.

Очаквани резултати:

ü  Да се разшири комуникативното пространство, в което се използва български език в семейството;

ü  Родителите да поемат ангажимент за формиране на учебни навици у своите деца.

Българският учител получава помощ единствено на хартия. Във вид на указания и делегиране на задължения, маскирани като „права”. Свидетелство за това са многобройните национални стратегии и наредби, част от които бяха цитирани в началото на този текст. Единствените, на които учителят може да „делегира права”, са родителите. Да, голяма част от тези родители са „проблемни”, както са проблемни от гледна точка на образователната система и техните деца. Изкуството на успеха се състои в това, как  проблемът да се превърне в ресурс. В нашия случай, просто трябва да научим родителите да използват правото си на родители, като помогнат за образоването на собствените им деца.