Преодоляване на езикови интерферентни грешки в мултикултурна образователна среда - интерактивни техники на обучение

Анита Дериджиян - ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Педагогически факултет

 

І. Въведение в проблематиката

„Неотменно право на билингвите е да развиват съзнанието си за етническа принадлежност чрез изучаване на първия си език. Но в съвременните мултилингвални и мултикултурни общества приоритетна е ролята на официалния език, който… предлага големи възможности за вграждане на индивида в социалните структури” (Димчев  2010: 104 – 105). Като се има предвид това разбиране, в съвременните образователни политики се обръща специално внимание на проблема за успешното и необратимо ограмотяването на ромските деца с цел  преодоляване на отпадането от училище и насърчаване на социалното включване, гражданската активност, заетостта.

            В процеса на ограмотяване,при изучаване на официалния български език като втори език учениците от ромски етнически произход срещат затруднения от различно естество. В доклада ще се акцентира върху езиковата интерференция, тъй като тя е сериозна бариера, която ромското дете среща при „влизането” в българския писмен код.

ІІ. Езиковата интерференция в българската реч на ромското дете

Системата на първия (ромския)  език влияе върху системата на изучавания втори (български)  език, в резултат на което се образуват ненормативни форми и фрази на втория (българския) език, повлияни от нормата на първия (ромския) език. Става дума за явлението „езикова интерференция”.

Направени проучвания позволяват да се систематизират интерферентни грешки, проявяващи се при изучаване на официалния български език като втори език, вкл. от ромските деца. Конкретно, става дума за: фонетични, морфологични, синтактични интерферентни грешки  (Георгиева  2004: 17 – 23).

През първата година в училище, когато започва ограмотяването на ученика, е необходимо целенасочено да се работи за преодоляване на фонетичните интерферентни грешки, а именно: широко артикулиране на тесния български вокал [ъ], неправилно омекотяване на звуковете [к], [л], [н] в краесловие, елизия или замяна на звук [х] с друг съгласен звук, метатеза на звук [ц] със звук [с], протеза и/или епентеза на гласни звукове при струпани съгласни (Георгиева 2004: 19). Основанието е: „Интерферентните грешки на фонетично ниво, допускани от децата при устното общуване на официалния български език като втори език, препятстват формирането на фонологична и фонемна компетентност, които…  имат определящо значение за овладяване на техническия компонент на четенето. Това, на свой ред,  ограничава разбирането на прочетеното и води до демотивиране на тази група ученици” (Мандева, Гаджева  2016: 11 – 112).

ІІІ. Интерактивни техники на обучение с цел преодоляване на фонетични интерферентни грешки  в българската реч на ромското дете

Богат потенциал за преодоляване на фонетични интерферентни грешки  в българската реч на ромското дете имат интерактивните техники на обучение – дидактична игра, светофар, завъртане/кръг, пирамида и т.н. Това са такива техники, при които учителят фасилитатор насърчава децата да си сътрудничат и да извършват самостоятелна дейност с очакван синергетичен ефект.Съчетават се отговорностите и правата на педагога и на учениците за моделиране и управляване на образователното пространство. Осъществяват семодификации в преподаването, ученето, оценяването.  Обединяват се когницията, метакогницията и мотивацията. Учебният труд протича в условия на психологически комфорт и генерира творческа енергия. Изграждат се умения за активно и отговорно участие в училищна общност, за работа във взаимодействие с другите участници в образователния процес. Формират се ценни нравствени качества и социални нагласи. Комуникативната езикова компетентност се развива в единство с формиране на когнитивна, метакогнитивна, социална, емоционална компетентност. Постига се многостранно, хармонично изграждане на детската личност.

В подкрепа на защитаваната теза ще се посочат примери от училищната практика.

Дидактична игра „Папагали”

Дидактическа задача:преодоляване на фонетични интерферентни грешки -  широко артикулиране на тесния български вокал [ъ]

Игрова задача: Ти избираш предмет, аз казвам дума. Повтаряме думата – всички заедно и поотделно.

Игрови действия: Ученик избира предмет от набор предмети,   в чиито названия се съдържа  тесният български вокал [ъ], напр.:  [ръкавица].

Учителят ясно изговаря думата, като обръща внимание на артикулацията на [ъ]. Следват: хоров изговор,  изговор от ученици, посочени от учителя. Който сгреши, изгаря.

Правила на играта. Всяко дете следва описаните игрови действия. Време за изпълнение – не повече от една минута. Който сгреши, изгаря. Играта продължава със следващ предмет и неговата дума.

Резултати от играта. Играта се печели от учениците, справили се успешно със задачата в рамките на регламентираното време. Те получават скрити картинки за оцветяване.

Дидактична игра „Картина избери, думата кажи, последният звук произнеси”

Дидактическа задача:преодоляване на фонетични интерферентни грешки неправилно омекотяване на звуковете [к], [л] и [н] в краесловие

Игрова задача: Избери една от картините, поставени във вълшебната кутия на класа:           

Кажи дума по картината.  Състави изречение с тази дума. Аз започвам, ти продължаваш (напр.:  Петелът е…).

Изговори отново думата. А сега изговори последния звук. 

Игрови действия. Посочен от учителя ученик вади от вълшебната кутияна класа предметна картина, в чието названието се съдържа звук [к], [л] или [н] в краесловие. Следва указанията, заложени в игровата задача: актуализира дума по картината, съставя изречение с думата с помощ от учителя, изговоря  думата отново чрез интониране и определя  последния звук, изговаря го ясно.

Правила на играта. Всяко дете работи самостоятелно, като следва описаните игрови действия. Време за изпълнение – не повече от една минута. Играта продължава със следващ, посочен от учителя ученик. Който сгреши, изгаря.

Резултати от играта. Играта се печели от учениците, дали верни отговори в рамките на регламентираното време. Всички участници в играта биват поздравени с песен („Азбучно хорце). 

ІV. Заключение

В заключение ще се изведат основни изводи:

  1. Неотменно право на ромското дете е да се идентифицира чрез своя първи език и да го изучава.
  2. Това обаче не отменя задачата за овладяване на официалния български език като втори език с цел насърчаване на личностното и социално израстване на ромското дете.
  3. За успешното ограмотяване на ученика от ромски етнически произход важна роля има коригирането на езиковата интерференция, и в частност на фонетичните интерферентни грешки.
  4. Ефективен инструмент за постигане на това  са интерактивните техники на обучение, и конкретно дидактичната игра.