Щом сърцата са заедно, пътищата не ни разделят

Нела Калова, гр. Варна

В СОУ „Любен Каравелов” – гр. Варна за поредна година се работи в насока обхващане на ромските деца и намаляване отпадането им от училище. Водещата идея е да се постигне тенденция за трайно задържане на ромските деца в училище и осъзнато и мотивирано посещение на училище до завършване на средно образование.

С успехи в обхващането на ромските деца в предучилищна и начална училищна степен ние можем да се похвалим. В училището са сформирани 2 подготвителни групи, посещавани от 5 и 6 годишни деца. Занятията по установените учебни програми се провеждат пълноценно и децата научават постепенно и при ползването на интересни и занимателни игрови подходи български език. Откъснати от езиковата среда, те усвояват умения за общуване в училищна обстановка на български език и в първите ученически години надграждат и развиват нужните за възрастта компетенции. Задължителното целодневно обучение в начален етап също допринася за пълното и трайно обхващане на ромските деца в училище – осигурена е приветлива и подходяща за възрастта на учениците обстановка (оборудване, цветово решение на интериора), в часовете за занимания по интереси на тяхно разположение е специализирана зала – игротека, в която децата отдъхват, занимавайки се с развиващи и занимателни игри.

Успехите при задържане на учениците в училище в начален етап са налице.

Трудности обаче срещаме в сложните прогимназиални години, когато децата навлизат в нов период на физиологично и психическо развитие и едновременно с това са поставени от учебните програми в унифицирана рамка за усвояване на знания и умения по стандарти, общи за всички български ученици. Нашите пораснали ромски деца, привикнали да бъдат обучавани и обгрижвани в различна, но приличаща на домашната, щадяща и почти затворена среда (те са целодневно с двама учители, като само по някои учебни дисциплини с тях работят други учители) попадат в прогимназиален етап на обучение и като че ли се изгубват в новите условия. От една страна вече не обитават една стая, а обикалят по различните кабинети в голямата сграда; по време на междучасията те активно общуват с ученици от другите класове, обменят идеи, наблюдават проявите на по-големите ученици. Това им оказва влияние – те вече имат голямата свобода да избират модели на поведение; да решават сами дали да влязат в час навреме, или да закъснеят; дали да спазват правилото за ползване на български език в училище, или не – и много бързо следват лошия пример.

             Ние, учителите в СОУ „Любен Каравелов” – гр. Варна, имаме трудната и особено отговорна задача от една страна да се стремим да постигаме ДОИ по всички дисциплини в пряката си педагогическа работа и от друга страна да търсим, откриваме и развиваме индивидуалните силни страни на своите ученици, съобразявайки се с тяхното ниво, възможности, интереси. И ние правим всичко това дори с цената на пренебрегване на отделни задължителни елементи от учебното съдържание – за да усвоим и затвърдим основни умения по български език например, упражняваме много по-дълго от предвиденото някои знания, прескачайки учебен материал, който е по-отвлечен и с по-високо академично ниво. Тук се оформя един сериозен конфликт на интереси – от една страна законът ни задължава да гоним високите цели на ДОИ, от друга страна пък ни задължава призванието да развиваме  и възпламеняваме дори мъничката искрица желание за личностно развитие на всеки отделен ученик. За да отделяме повече време на общуването на български езк, на помощ ни дойдоха вариантите за дейности с учениците в извънучебно време в групите по СИП, а тази година ИКД „Фолклор на етносите – ромски фолклор” и в Училищния парламент.

Работата в групата ИКД „Фолклор на етносите”, сравнена с тази на Ученическия парламент, е рутинна, делнична. На нея не са й присъщи показните прояви. В занятията ние работим по развиването на устната реч на български език, защото това е основния проблем за много от нашите ученици – невладеенето на български език. Все пак работата в ИКД ни дава възможност да общуваме с учениците си по-свободно по теми, които са интересни и полезни за тях; да ползваме в живия разговор български език; да се изявяваме творчески - пеем, четем по роли, рисуваме, майсторим. През тази учебна година с учениците от ИКД „Фолклор на етносите” организирахме състезание по изразително четене. В рамките на няколко занятия избирахме различни текстове от помагалото и след еднократно прочитане на текста, го разпределяхме на части и четяхме по роли, стараейки се да пресъздадем характера и настроението на съответния герой. Впечатляваща е страстта, с която децата „влизат в дрехите” на своите персонажи. Артистичните им изблици често прерастват в по-нататъшни дискусии на теми, свързани с ценностите на героите и на хората от близкото обкръжение на учениците. Основна трудност е учениците да се самоопределят – наблюдава се тенденциядецата да се определят като турци заради езика, на който общуват; те не се разпознават като роми, рядко вече се наричат и миллет. В същото време споделят, че описаните и разисквани в ИКД обичаи се практикуват от семействата им, носят се отличителните за общността дрехи, приготвят се същите храни. Познават също така българските фолклорни обичаи и се включват с радост в отбелязването на различните празници. Например за 1. март с групата изработихме мартенички и мислихме благопожелания, подходящи за наричане, когато подаряваме нещо на някого. Работейки, ние разговаряхме за обичаите на различните етноси, за техните празници. С желание момичетата разказваха как се обличат за сватба, как се чисти домът, кой за какво отговаря в семейството. Част от изработените мартенички и картички за Баба Марта подариха, а част продадоха на свои съученици в навечерието на 1.ІІІ. Момичетата и момчетата от ИКД „Фолклор на етносите” с удоволствие слушат музика и пеят, естествено и танцуват със страст. На годишния концерт на училището нашата група ще се представи с песента „Гергьовден” или „Едерлези”. Същите грации след песента изпълняват модерен танц.

По интересен начин тази година се преплетоха моите дейности като класен ръководител, ръководител на ИКД „Фолклор на етносите” и учител по български език и литература. От една страна основната ми учителска работа е свързана с усвояване на знания и умения по български език и по литература, от друга работя с група деца за развиване на техните силни страни и за откриване на талантите им, а от трета поддържам връзка с родителите на учениците. През м. февруари, когато проведохме задължителната родителска среща за отчитане резултатите от І учебен срок, аз поканих на срещата само бащи. Случи се така, че поради обявената грипна ваканция отложихме планираната среща и тя се проведе в деня на розовата фланелка – 24.ІІ.2016 г. – сряда. Аз бях поканила татковците на своите ученици на „Срещата на бащите”, а те дойдоха заедно със своите деца. В този ден нещата се съчетаха добре. Мъжете чуха похвали за децата си, договорихме се за съвместна работа и взаимопомощ при възпитанието на учениците; татковците се включиха в инициативата „На нас ни пука за нашите деца” и получиха грамоти за активната си позиция.  По примера на един баща, който сам и със свои материали ремонтира разбитата каса на вратата на класната стая, другите бащи заявиха желание да се включат в боядисване на училищната ограда, облагородяване на двора, ремонта на някои стаи. Учениците, присъстващи с родителите си на тази среща, се чувстваха специални и удовлетворени от спазената уговорка да не се оплаквам от тях днес. От тази среща нататък се наблюдава промяна в поведението на някои ученици, с които сме имали трудности в общуването – Ивелин не само обещава, но и стриктно изпълнява поетите ангажименти; Станислава и Валя не пречат в часовете и се включват в различни инициативи; Краси и Ники споделят по-свободно своите идеи, изразяват мнение; Юлия е готова да се включи в екскурзия. След проведената среща с бащите майките споделиха, че също искат да присъстват на събиране, на което учителите да споделят от какво са доволни, а не да се оплакват от техните деца. Стана ясно, че никой родител не желае да чува укорни думи за детето си пред други родители, затова се договорихме тези разговори да ги провеждаме насаме с родителите, а на общите срещи да говорим за силните страни на подрастващите, да ги поощряваме пред родителите им и пред другите представители на общността.

            През настоящата учебна година в СОУ „Любен Каравелов” – гр. Варна за втори път бяха проведени избори за ученически парламент. Неговата функция в училище е водеща по отношение на провеждането на различни инициативи, акции, прояви. Това, че учениците могат да разговарят с учителите и с ръководството на училището не само по учебни въпроси, а и по случаи, изискващи отстояване на позиция; това, че могат да дават предложения и свободно да изказват мнения, ги прави по-ангажирани в училищния живот.

            Стартирахме годината с избори за нов председател на УП. Учениците от прогимназиален и гимназиален етап бяха наистина активни – на предизборните дебати задаваха смислени въпроси, очакваха изчерпателни отговори, говореха за приложими идеи. През годината реализирахме различни инициативи – седмица на толерантността, ден Анти СПИН, дни на самоуправлението,  дарителство на книги, дарителска акция за децата от Защитено жилище в с. Тополи, ден на думата благодаря, ден на борбата срещу насилието, ден на розовата фланелка. В момента в един ъгъл на училищния двор вече има изградена малка цветна градинка на парламента, която се оформи, засади и поддържа от членовете на парламента. На 1.ІV. (последния ден преди пролетната ваканция) отбелязахме деня на шегата с инициатива, проверяваща доколко активно слушат учениците от различните класове и съобразяват ли бързо дали чутата информация е достоверна, или не. Председателя на УП участва прем м. април в конференция на председателите на УП в гр. Сливен, където се прояви не само като добър слушател, но и като активен събеседник и член на работна група. По време на сбирките на УП в нашето училище най активни са няколко души, които се явяват редовно, споделят свои идеи за подобряване живота в училище, с готовност се ангажират с водене на парламентьорски преговори с ръководството на училището. Например Гюлтян от ІХ клас, коятоза първа година е наша ученички, изрази мнение, че да има ученически парламент е нещо хубаво. Тя предложи да се направи цветна градинка и сама организира съучениците си за работните дейности след часовете. Интересно е това, че учениците, които не са членове на парламента, също дойдоха и се включиха в реголването, окопаването на мястото и засаждането на цветя. Моят ангажимент в тази дейност беше по-скоро да координирам дейностите и да работим в определен логичен порядък. Друга инициатива, която децата наистина реализираха с жар беше в деня на думата благодаря. Една от дейностите беше посветена на събиране в пощенска кутия анонимни или явни благодарствени послания до някого в училище, които после бяха връчвани получателите пред техните класове. Благодарствени бележки/послания получиха и немалко учители. „Пощальоните/куриерите” в еуфория изпълниха мисията си и споделиха как очакват следващи такива прояви.

            Естествено някои инициативи, в които се включваме по задължение, предизвикаха негодувание и до някаква степен отпор, т.к. активната страна не бяха учениците. А всяка дейност по задължение се приема не особено добре. Такива са проявите по време на седмицата на толерантността, акциите Анти СПИН. Моите наблюдения са, че голяма част от учениците се включват без желание, те възприемат тези дни като акция, която минава и оттича някъде, думите, казани и написани в тези дни, остават за тях кухи и неизпълнени със съдържание. Най-често децата ползват шаблонни изрази, защото знаят каво се очаква да кажат, но дълбоко в сърцата си те не усещат съпричастност, не съпреживяват проблема или не го идентифицират въобще като проблем.

            В края на тази учебна година може да се отбележи, че все пак сме постигнали успехи. Когато нещо запали интереса на учениците, те се превръщат в хора, работещи ЗА кауза. Когато няколко ученици имат кауза, те увличат поне още няколко след себе си и целта се постига с общи усилия. Когато и родителите горят заедно с децата си, успехът е сигурен.

Това ни дава увереност, че ако сърцата ни са заедно и имаме общи цели, общи каузи, то пътищата няма да ни разделят.