"Лалето чете" книги с автори ученици, посещаващи занятията по "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор в часове за СИП

Румяна Стефанова-ОУ „Цанко Церковски”-с. Средище, общ.Кайнарджа, обл. Силистра

 

Учениците, които посещават занятията по „Фолклор на етносите в България –ромски фолклор” в часове за СИП са от четири етнически групи-българи, роми, турци и татари.

Те имат различни постижения от учебния труд, различни календарни и семейни празници, различни социокултурни ценности, но това което ги обединява е, че са винаги заедно-в училището, в игрите, по време на труд. Обединяват ги и мечтите, които имат и жаждата им да разглеждат детски книжки,пълни с измислици и истини.

По време на едно от занятията в СИП-а интуитивно зададох въпроса: „Искате ли да станете известен писател?” в контекста  на изучаваното от учебното помагало „Разказани пътища” „Предание за Шибил” и коментар на Йовковия разказ  „Шибил” . Получих колективен отговор „ Да!”. Предложих като извънкласна дейност да съставим текстове на различни теми, в различни жанрове и после да подвържем последните в „книжни тела”. Съобщих, че това ще са първите им стъпки в литературата, първата им самостоятелна творческа изява на: писатели,  редактори, коректори, художници, издатели т.е. мотивирах моите възпитаници за изявата. Целите ми бяха: не да направя от децата професионални писатели, а да формирам у тях естетически вкус, съвсем естествено да ги запозная с литературата и да ги приобщя към литературата изобщо, да усъвършенствам комуникативните умения  /четене, подчинено на зададената тема изложение, конструиране на изречение и текст, правоговор, краснопис, работа с информатор, наративни умения/; да възпитам у учениците толерантно отношение към етническите и религиозни различия, взаимопомощ и другарски отношения при работа в екип; да овластя учениците като им дам право сами да избират темите на своите „книги”, за да покажат най-доброто от себе си и да придобият по-високо самочувствие за своите способности; да придобият навици за самооценка.

Какво направих?: След часовете за самоподготовка в посочения от учениците ден проведох първото извънкласно занятие. В училищната библиотека подредих книги с приказки и книги на писатели класици в българската и световната литератури. На изложението децата видяха над 50 издания. Предложих да ги разгледат – автор, текст, илюстрации, обем, подвързия, издателство, формат. Панаирът на книгите предизвика емоции и интерес. След снижаване на емоционалния градус прочетох откъс от стихотворението „Ако искаш, вярвай” на детския писател, драматург и журналист, когото учениците познаваха от лична среща с него-Панчо Панчев-Дядо Пънч.

„ ... Точно по този причина нарочно

приказки някой измислил да има.

И да мечтае човекът започнал,

щом в четиво се залиса любимо.

Ето пред вас е и книгата наша,

с невероятни измислици пълна.

Нека ги смесим с магическа каша,

с вяра, че в нея мечти ще покълнат.”

Както и очаквах стихотворението настрои емоционално учениците, мотивира ги за работа, което от друга страна води до обогатяване и усъвършенстване на речта. След тази втора емоционална пауза попитах: „Кой ще чете вашите книги?”.  Получих  следните отговори: „Ние учениците”; „Нашите приятели”; „Нашите учители”; „Моите родители”; „Моите гости”... . Един от учениците попита може ли отговорът му да съдържа олицетворение / в час по български език и литература-ЗП – 6 клас актуализирахме знанията за литературния термин „олицетворение” / и без да дачака моя отговор предложи: „Розата чете”; „Цветята четата”; „Лалето чете”... .Бъдещите творци изразиха мнение, че най-звучното от трите предложения може да бъде лого на извънкласната инициатива. Единодушно решиха „Лалето чете” и обещаха да направят хартиен макет на лале. Ненатрапчиво посочих глобална тема за книжка „Баба ми разказа”. Използвах интерактивния  метод „асоциативен облак” за натрупване на идеи за заглавия на книжките, както и за стимулиране на интереса. Многото предложения водят до оригинален краен прадукт. Децата дадоха следните идеи: „Баба ми разказа за: моят род, историята на моето село, празника Ъдърлез, народната шевица в костюма си, Рамазан Байрам, седянките в миналото и др.”. Дискретно управлявах този процес, в който учениците са поставени в мисловна ситуация, могат да общуват без притеснение, позволява творчески шум, дава възможност за работа с настроение.

След уточняване на темите поставям задача за работа с информатор, в случая баба. За създаването на репродуктивния текст използвах традиционната методика с тази разлика, че редактирането и коментара на текста се осъществява след написването на черновата. Оригиналният текст се преписва на белова. Наборът от текстове се перфорира и вече е готов за подвързия. Идва ред за оформянето на корицата. Авторите знаят, че корицата има важно значение както за съхранение на книгата така и за нейния външен вид. Те създават и проект за корица на книжното тяло. Пренасят знания и умения, придобити в часовете по изобразително изкуство /6 клас, тема „Графичен дизайн на печатните издания”, учебник Изобразително изкуство за 6 клас, автори Огнян Занков и колектив, издателска къща „Анубис” /. Книгата е завършена. Представя се на панаира на детските книжки, подреден в „читателския ъгъл” в коридора на училището, където всеки може да се потопи в света на книгата, наблюдаван от лалето – макет – първият читател.

През годините училищното издателство „Дъга” дари на училищната библиотека книжни тела, съдържащи текстове от различни жанрове, създадени по тази методика: „Сватбата на кака”, „Моето семейство”, „Искам да съм като тях”, „ За ромската Нова година в село Средище” и др./Приложение №1/

Изводи:

  1. Учениците се чувстват спокойни, че няма да са санкционирани с оценка, че могат да грешат и да поправят грешките си.
  2. С цялостната дейност придобиват самочувствие, настройват се положително, чувстват се горди с постиженията си, ангажират се с други извънкласни дейности и с учебния процес, придобиват навици за самооценяване и всичко това води до повишаване качеството на обучение.
  3. Овластяване на учениците като им се дава право сами да предлагат теми за писане.
  4. Учениците се превърнаха в мои партньори поради елеминиране на по-модерно наричаната „стресова педагогическа тактика”, т.е. поради поставяне на учениците в неекзаменирана обстановка.
  5. Родителите изказват удоволетворение от дейността на децата си и от ангажираността на училището  и учителя, мотивиращ, стимулиращ и оценяващ творческите постижения на децата.

Дейността за писане на книги е традиция в училището. Панаирът –плетеница от реалност и въображение мотивира за четене, сочи пътища към четенето, събужда и развива читателските интереси, стимулира творческия дух у децата, провокира ме да търся  нови идеи за „подмамване ” на творците, художниците, издателите.

Приложение №1

За ромската Нова година в село Средище

Казвам се Онур Женгис . Ученик съм в ОУ „Цанко Церковски”, с. Средище. От общността „миллет” съм.

Нова година отбелязваме на 01 януари. За здравето, късмета и берекета гадаем по първия гост, който посети дома ни на 01 януари. Ако той е късметлия, късметлии ще сме и ние през цялата година. Сравнявам го с „полазника” от българския обичай на Игнажден. Много внимателно следим с кой крак ще влезе гостът. Ако влезе с левия-годината нява да е берекетлия. Ако пък влезе с десния-годината ще и сита.

От баба и дядо знам, че посетителят трябва да е с пълен джоб с пари, царевични и пшенични зърна, ориз. По пътеката от пътната до входната врата той сипва от зърната. Домакините го даряват с пари и го хранят.

На 01.01.2014 г. аз отидох у братовчет ми. Влязох с десния крак, ръсих зърна. На семейството и до днес му върви. Вуйчо ме покани да ги посетя на 01.01. 2016 г., за да има берекет в къщата им през 2016 г. Ще отговоря на поканата, ще нося зърна, хляб и ще пристъпя с десния крак.