„Да помечтаем на всички езици”

Трети октомври в ОУ „Васил Левски”, село Караджово, област Пловдив не беше един от обикновените учебни дни /ако изобщо има такива J/. Не беше обикновен по две причини. Едната е, че именно от това училище в 11 часа стартира Пътуващата детска изложба „Моята мечта за ромите и за България днес”. Това е изложба на детски есета и рисунки, която се предвижда да обиколи повече от 90 училища в страната. Всяко от училищата е участник в проект „Превенция на отпадането на ромските ученици от училище”, финансиран от Фондация „Америка за България”. Идеята, която провокира създаването на подобна инициатива, се основава на вярата ни, че в много от случаите децата са по-мъдри от възрастните /които се надяваме да не са „възрастни” в пълния смисъл на думата, а по-скоро „пораснали деца” J/, а много често забравяме техния глас.

В „размирно” време, като нашето, решихме да попитаме учениците, без значение от техния етнос, за какво мечтаят, как виждат мястото на ромската общност в България, към какво се стремят! Този своеобразен „Кораб на детските мечти” всяка седмица ще акостира в ново училище, като всяко следващо на бяло платно ще оставя своето послание. Решихме, че ако успеем да съберем достатъчно есета не само на български, но и на ромски, на турски, на английски и т.н., можем да направим Пътуващата изложба международна. Така децата от близките балкански държави също ще могат да вземат участие в нея и да помечтаят заедно за ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ! На откриването на изложбата присъстваха представители на Център Амалипе: Деян Колев, Мария Балканджиева и Цвета Антонова, кметът на село Караджово, френския журналист Ан Дастакин, както и представител на община Садово – г-жа Ели Стоянова. Преди всичко обаче присъстваха много деца. Държейки в трепет есетата и пожеланията си, всяко от тях си представи творбата пред публиката.

Всеки знае, че детските мечти, чисти и неподправени могат най-добре да изрисуват думичките, които ние възрастните много често използваме, но по-малко съпреживяваме и вярваме в тях, а именно думи, като „толерантност”, „приятелство”, „заедно”, „можем”, „обичам” и ред други. Когато обаче чуем как дете от 3 клас говори за това, че иска всички негови приятели да останат задружни и да се обичат, нищо, че единият се казва Хасан,  другият Мануш, а третият Петър, тогава сякаш виждаме, че има „светлина в тунела”, че не всичко е политическа игра или дълбоко прикрита омраза, обгърната в стереотипи и предразсъдъци. Така де, все пак наистина това е бъдещето на България и трябва да се радваме, че именно то ни учи на единство!

Втората причина, поради която денят не бе обикновен,  бе и фактът, че непосредствено до „размирното” село Катуница (между Катуница и Караджово разстоянието е само 2 километра) , видяхме как ромчета, българчета и турчета учат и живеят ЗАЕДНО!

Ето какво ни каза майка от ромски произход „Не знам и не мога да разбера защо така ни делят. В нашето село всички се разбираме. Аз съм майката на ученичка от 7 клас, нищо друго няма значение”.

 

А това е пожеланието на Живка Ангелова, от ромски произход, 3 клас:

 

Моята мечта е

Да променя света

И всичко пак да е наред,

Да се веселя с приятели

И да играя все весели игри.

 

Нека пожелаем На добър час и Силен порив на учениците и няма да пропуснем да благодарим на целия педагогически екип, начело с Красимира Благоева от ОУ „Васил Левски”, за тяхното топло посрещане!

 

Пътуващата изложба ще завърши във Велико Търново през месец юни, където на Деветия детски ромски фестивал „Отворено сърце” най-добрите есета ще получат специална награда. Три награди ще има и за три от училищата, отправили най-творческото и позитивно пожелание към своите колеги!