Великден

Великден (Патраги): Великден (Патраги) се празнува от почти всички роми в България, включително и от хорахане-рома. Изключение правят само тези роми-мюсюлмани, сред които процесите на турчеене са напреднали и поради желанието да се идентифицират напълно с околното турско население те са изоставили празнуването на почти всички ромски празници. Най-пищно Великден се отбелязва от калдарашите, но дори при тях той не е най-големия празник - отстъпва това място на Гергьовден.

Празнуването на Великден при калдарашите, рударите и дасикане-рома е свързано с християнската им религия и при тях Патраги е наистина Възкресение Христово. При ромите-мюсюлмани религиозното осмисляне на празника липсва - той се празнува преди всичко като "ден на червените яйца". В нашата полева работа не се натъкнахме на специфично-ромски легенди, свързани с Великден (като легендата за възстановяването на моста от Свети Васил и др., легендата за това как Свети Георги спасява ромите и др.).

В празнуването на Великден могат да бъдат отграничени няколко елемента. За разлика от Васильовден, където те са общи за почти всички ромски групи, тук разликите са чувствителни.

Подготовка за празника - боядисване на яйцата: Както е и българскката традиция, яйцата се боядисват в четвъртък или в събота. Предпочитаният цвят е червен. При бургуджиите броят на боядисаните яйца задължително трябва да завършва на 1 - може да е 21, 31, 41 и т.н. Пак при тях е запазен обичаят с първото яйце (което обезателно е червено) членовете на семейството да си мажат лицата - смята се, че това носи здраве. Това яйце се поставя настрани и не се изяжда - то остава за Гергьовден. Подобен обичай е запазен и при някои калдараши.

Донасяне на вода:Много преди изгрев, още на развиделяване най-младата снаха или дъщерята отива за вода на селската чешма. Носи със себе си котле със здравец и червено яйце. Преди да вземе вода тя честити празника, а след това - се моли за здраве и берекет. Когато се прибере в къщи, събужда родителите и ги ръси с вода за здраве.

Този обичай е запазен основно при калдарашите.

Вземане на "бразда":С посрещането на изгрева на Великден е свързан изключително интересният обичай "вземане на бразда". Той е запазен под една или друга форма при всички калдараши от Централна България - от с.Кардам до гр. Дряново. Същността на обичая е в донасянето на житен чим от някоя близка нива в къщата.

Житният чим се нарича "бразда". Представлява квадрат с дължина на страните около 50 см. (без тази дължина да е задължителна) и включва житните стръкове, корените и почвата. Взема се от близка житна нива, или при отсъствието на такава - от ливада или поляна.

Този чим се взема рано сутринта на Великден, на развиделяване. При калдарашите от Дряново бразда се взема от най-младата снаха, при бакърджиите от с. Кардам, Поповско - от мъжът-глава на семейството. Чимът се донася в къщи и се поставя от дясната страна на прага.

При кардамските бакърджии върху браздата се поставя червено яйце, пари, бутилка вино и желязна лъжица, която с единия си край опира на прага на къщата, а с другия - на чима. Точно при изгрев слънце най-стаарият дава комка: всеки един от семейството стъпва върху лъжицата ("за да е здрав като желязо през годината"), отпива глътка вино, взема комка от най-стария, прекръства се и казва: "Христос въскресе!"

При дряновските гребенари върху браздата се поставя само червено яйце, а от страни - бъклица с червено вино. Желязна лъжица не се слага ("желязото не е хубав метал, ръждясва"), а също така не се дава и комка ("комка се дава в църквата")

Ритуалът с браздата се изпълнява за здраве и плодородие. Той символизира пролетното възраждане на природата чрез съчетанието на  свежи зелени стръкове жито и на червено яйце и червено вино - кръвта на възкръстващия Христос.

Същински празник: Великден е може би единствения празник, при който отиването на църква е задължително (поне при калдарашите) и представлява същност на празника. За другите ромски групи в България празникът протича в семейна среда. Друга важна част от Великден е ходенето на гости при роднини и приятели и размяната на червени яйца.

Всеки гост подарява на домакина червено яйце и получава от него червено яйце. Гостенинът се обръща към домакина с поздрава: "Бахтало кьогес! Христос сам ят!" ("Честит да ти е празника! Христос воскресе!"). А домакинът отговаря: "Адавара сам ят!" ("Во истина воскресе!"). След това двамата си стиската ръцете, като всеки взема червеното яйце от ръката на другия.

Трапезата на Великден задължително е богата, съдържа птиче месо (обикновено пуйче) и обредни хлябове "кулаци".

Както посочихме по-горе при калдарашите Великден е подчертано религиозен празник. Това важи в по-слаба степен за другите християнски ромски групи в България (рударите и дасикане-рома) и не може да се каже за ромите-мюсюлмани, където по обяснима причина религиозния пласт в празнуването на Великден липсва. Но празникът се свързва с радостта от настъпващата пролет и с надеждата за плодородие и берекет, той е още един повод да се измолят тези неща.